Well-being на работното място (или благосъстоянието на служителите) става все по-важна тема и в България. Това показват резултатите от първото проучване в България, посветено на темата как компаниите разбират и прилагат well-being. Проучването е реализирано от Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), denkstatt България и Евдемония Сълушънс в периода септември – октомври 2017 г. В него включиха експерти, ангажирани с управление и развитие на човешките ресурси в компании от различни браншове, както и мениджъри в малки и средни фирми.

През последните години благосъстоянието на служителите се превръща в приоритетна тема за HR мениджърите в Европа и САЩ. Това се определя най-вече от факта, че все повече компании ясно виждат, че ако организационните култура и процеси са съобразени с нуждите на екипа, това се отразява пряко върху ангажираността и продуктивността. Редица проучвания също доказват, че това как хората работят и какво постигат е пряко зависимо от начина, по който те се чувстват на работното си място. Съответно компаниите полагат все повече усилия за подобряване благосъстоянието на служителите си. Най-силно тази тенденция се забелязва в САЩ, където 52% от работниците имат достъп до подобни програми, а в Европа този процент е 24 (данни на Global Wellness Institute).

Как темата за well-being на работното място се разбира и прилага в България? Именно на този въпрос дава отговор проведеното проучване. Според резултатите, благосъстоянието е възприемано пълноценно като понятие и се свързва с различните негови аспекти – с физическите, емоционалните, умствените и духовните нужди на служителите. То е разбирано най-вече като усещане за смисъл, принадлежност и принос, както и като изграждане на работна среда на доверие, подкрепа и откритост. Това е в противовес с реално прилаганите практики за подобряване на благосъстоянието, т.е. на теория има добро разбиране, но организациите не обхващат с програмите си темата в нейната цялост. Дейностите, насочени към подобряване на благосъстоянието, се свързват предимно с допълнителни социални пакети и бонуси, предлагани на служителите, а не толкова с цялостна концепция, обвързана с организационната култура. От аспектите на благосъстоянието конкретните усилия и дейности са насочени най-вече за подобряване на физическото състояние, интелектуалното развитие остава на заден план, а по отношение на духовно израстване не се работи целенасочено.

Проучването показва още, че благосъстоянието на служителите става все по-важна тема за българските мениджъри и експерти по управление на човешките ресурси. Почти половината участници (44% ) потвърждават необходимостта да се идентифицират различните аспекти на потребностите на служителите и те да бъдат ефективно управлявани. 62% измерват и следят благосъстоянието на служителите си, но едва 22% имат разработени специални инструменти за оценка. Все повече компании прилагат или разработват програми за well-being на служителите – 61% инвестират целенасочено и отделят средства за прилагане на подобни програми. В същото време обаче 50% не виждат връзка между благосъстоянието на служителите и изпълнението на бизнес стратегията и визията на организацията. За сравнение, в САЩ 78% от участниците в проучване на  споделят, че well-being е ключов компонент от тяхната бизнес стратегия, а  87% са компаниите, които инвестират в благосъстоянието или планират да го направят краткосрочно. (2017 Workforce State of the Industry: Employee Engagement survey,  Human Capital Media & Virgin Pulse).

Сред изводите от проучването, проведено в България, се откроява фактът, че повече от половината компании (55% ) не знаят какъв е и/или въобще не оценяват ефекта на програмите, които прилагат. Актуалността на въпроса доколко прилаганите програми са ефективни и са съобразени с потребностите на служителите се потвърждава и от резултатът, че при много малка част от организациите служителите се възползват от предлаганите възможности. Едва 22% заявяват, че при тях над 80 от служителите се възползват от предлаганите програми за подобряване на благосъстоянието. Тези компании са предимно от ИТ сферата.

Повече детайли и резултати от проучването на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), denkstatt България и Евдемония Сълушънс ще намерите в приложения доклад.