Да направим невидимото видимо, сравнявайки два бизнес модела на Метро

Централата на МЕТРО искаше да сравни своя нов бизнес модел FSD (клиентът поръчва онлайн, МЕТРО доставя до неговата врата) с традиционния си Cash & Carry бизнес (клиентът пазарува от магазин на МЕТРО). Икономическите ползи за МЕТРО са ясни, но въздействията върху околната среда и обществото оставаха неуточнени. Нашият проект имаше за цел да уточни именно тези въздействия – да разкрие скритите ползи и разходи за природата и обществото от новия бизнес модел на МЕТРО. denkstatt отговори на това предизвикателство чрез подхода sustainability accounting. Този подход адресира ключов проблем при разглеждането на нефинансовите въздействия на дадена дейност – тези въздействия се измерват по разнородни начини и не са лесно сравними с икономическото въздействие на компанията. Чрез остойностяване на нефинансовите въздействия те биват преведени на еднотипен и разбираем за бизнеса език – езика на икономическата стойност. Резултатите от проекта показаха ясно, че новият бизнес с доставки на МЕТРО води до нетна полза за обществото и околната среда, в сравнение с традиционния за МЕТРО бизнес модел, равняваща се на 68 евро на всеки 1000 евро продажби. Този резултат дава ясна индикация на МЕТРО, че разширяването на техния бизнес с доставки има не само икономически, но и екологичен и социален смисъл. Благодарение на този проект МЕТРО стана лидер за 2017 г. в Dow Jones Sustainability Index (DJSI) за категорията Food & Staples Retailing. DJSI е водещият индекс за бизнес устойчиво развитие в света. Този проект бе възможен благодарение на Протоколите за Природен и Социален Капитал – насоки за изготвяне на проекти за остойностяване на нефинансови разходи и ползи, изготвени съвместно с академичните среди и НПО; от бизнеса и за бизнеса.

Коментар от Метро АГ

“Please let me thank all of you once more for your support in making this project as well as the white paper a great success and thus for your contribution to our great DJSI result in 2017!” Michael Goebbels, Director of Corporate Responsibility Strategy & Reporting

Стратегия на Столична община за адаптация към климатичните промени

През август 2015 г. Столична община се присъединява към Compact of Mayors, инициатива на Генералния секретар на ООН. Compact of Mayors създава обща платформа за колективно действие от страна на градовете чрез стандартизирано измерване и определяне на емисии на парникови газове и климатични рискове, и публично докладване на резултатите от усилията им. В съответствие с изискванията на Compact of Mayors, Столична община трябва да изготви Стратегия за адаптация към климатичните промени. От една страна, прогнозирането на бъдещите промени в климата е тясно специализирана дейност, изискваща конкретна експертиза. От друга страна, въздействията от тези промени биха могли да бъдат крайно разнородни за различни сектори в Столична община, съответно и планирането в този контекст трябва да отговаря на нуждите на разнородни заинтересовани страни. Също така, силно техническата материя на промените в климата трябва да бъде сведена и до разбираемо за общия ползвател ниво. За да оценим очакваните промени в климата за Столична община и сигурността в прогнозите, използвахме най-новите регионални климатични прогнози за Европа, както и най-новите подходи в оценяването им, позволяващи да се добие добра представа за очаквания бъдещ климат на ниво град. Оценката на климата сама по себе си не е достатъчна, за да се изготви план за адаптация – важна е и уязвимостта на Столична община в този контекст. За целта консолидирахме най-ключовата информация за уязвимостта на града към климатични фактори за седем ключови сектора, което даде основа да бъдат оценени рискът и потенциалното въздействие на бъдещите промени в климата за различните сектори. Изготвената от екипа на denkstatt България Стратегия за адаптация към климатичните промени  определя и анализира уязвимостта и потенциалните рискове от изменението на климата за Столична община, като в резултат на този анализ дефинира работната рамка за целите на Общината по отношение на адаптацията към климатичните промени до 2020 г. Стратегията дефинира конкретни мерки за адаптация, за превръщане на дългосрочната стратегия в действия и постижими резултати.

Политика за доброволчество на Кока-Кола ХБК

Целта на проекта беше създаването на процес, който да организира вече съществуващия ентусиазъм за доброволчество в организацията и да го структурира в първата за Кока-Кола ХБК Политика за доброволчество. В процеса на работа проведохме изследване сред служители от всички функции и нива в организацията и събрахме техните мнения и нагласи за доброволчеството. Успоредно с това проучихме съществуващите най-добри практики в корпоративното доброволчество (за България и в Света), обобщихме в матрица на добрите практики и на база на тях дадохме препоръки към Политиката и ангажимента на компанията. Съчетахме ги с бизнес стратегията на компанията и получихме фокус сфери, към които да насочим доброволците. В резултат служителите на компанията имат възможността да бъдат доброволци в рамките на 1 работен ден годишно, като компанията може да ги подкрепи с налични материали и продукти в изпълнението на доброволческите дейности. Подобен ангажимент демонстрира интегритета на компанията с дългосрочните си цели и повишава доверието към нея. Нещо повече, Кока-Кола ХБК България беше първата компания от групата на Кока-Кола Хеленик с ясна политика и кампания за ангажиране на служителите по темата за доброволчеството. Към момента доброволчеството е сред груповите цели на Кока-Кола ХБК за 2020 г.

Инвентаризация на националните емисии от парникови газове

През 2010 г. експерти на Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) извършиха оценка на българската национална система за инвентаризация на емисиите от парникови газове, чиито резултат беше отнемането на акредитацията на страната за търговия с емисии. Експертите стигнаха до извода, че предоставените от България резултати не са достатъчно прозрачни, последователни, съпоставими, пълни и точни. denkstatt беше избран да подобри процеса на инвентаризация. За два месеца екипът ни трябваше да осъществи нещо, което не беше правено за последните 10 години – да създаде качествен и прозрачен модел за изчисляване на емисиите, при това без да получи подкрепа от екипа, правил предходните инвентаризации. denkstatt подготви изчисленията за сектор Енергетика (отговорен за около 70% от общите национални емисии) към Националната инвентаризация на емисии от парникови газове за периода 1988-2009 г. Беше предложен изцяло нов набор от изчислителни процедури. България възстанови акредитацията си за участие в Европейската схема за търговия с емисии. Националната инвентаризация на емисии от парникови газове беше преработена по начин, който предостави на външни одитори и нови служители на агенцията прозрачно и ясно обобщение на инвентаризацията, събирането на данни и изчисленията. denkstatt България подготвя всички Национални инвентаризации на емисии от парникови газове за сектор Енергетика оттогава насам.

Консултации със заинтересованите страни по плановете за управление на речните басейни в България

Проектът изисква развитието на стратегия за заинтересованите страни, последвана от нейното прилагане. Това включва организирането на срещи със заинтересованите страни, които да обсъдят първоначалния вариант на плановете за управление на речните басейни. Основното предизвикателство беше провеждането на цялостния процес по начин, който да предостави възможност на заинтересованите страни да изразят своето мнение. Същевременно, Басейновите дирекции имаха нужда от конструктивна обратна връзка за тяхната работа, за да могат да подобрят плановете. Участието на заинтересованите страни доведе до диалог, чието съдържание надхвърли очакванията на много от участниците и предизвика чувство на ентусиазъм сред тях. Основната цел на процеса беше включването на всички гледни точки в единен план, който е одобрен от мнозинството от заинтересованите страни. Беше проведено социологическо проучване чрез 3000 интервюта – повече от 2500 с широката общественост и 400 със заинтересованите страни По време на обществените обсъждания беше постигнат консенсус по широк кръг от мерки, извличайки ценни изводи и мнения за окончателните планове за управление на речните басейни. В частност, консултациите на denkstatt доведоха до идентифицирането на повече от 40 групи заинтересовани страни, представляващи повече от 1000 души пряко заинтересовани от въпросите на управлението на речните басейни в четирите района на България Проектът беше поръчан от четирите Басейнови дирекции (подразделения към Министерството на околната среда и водите) и беше осъществен в партньорство с Key Experts Group.

Оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 и управление на заинтересованите страни

Болкан Минерал енд майнинг (БММ) имаше инвестиционно предложение за разработване на мина за добив на злато чрез цианидно излужване в близост до град Крумовград, България от 2005 г. Три години по-късно, проектът срещаше силно обществено противопоставяне на местно и национално ниво, Министерството на околната среда и водите не вземаше решение по процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и проектът попадна в новосформираната мрежа Натура 2000.

Посъветвахме БММ да поеме риска да демонстрира прозрачност и желание за сътрудничество с природозащитните НПО. Събрахме екип от уважавани експерти и им дадохме възможността да направят оценката за съответствие с Натура 2000.

След завършване на Доклада предприехме диалог с широк кръг от заинтересовани страни, за да улесним процеса на обществено обсъждане и да се предостави възможност на местното население и НПО да изразят информирано мнение.

Екипът ни убеди клиента да промени технологията на преработка и други елементи на проекта, за да намали въздействието върху околната среда, потенциалните рискове и общественото недоволство. БММ прие предложението ни и след успешни полу-промишлени тестове опити създаде ново инвестиционно предложение. Може би за първи път в България, оценка за съвместимост променя съществено технологията и параметрите на проект. Новият проект има директен отпечатък от 85 ха (срещу 200 ха преди), прилага флотация вместо цианидно излужване, прилага интегрирано съоръжение за управление на минните отпадъци вместо традиционното хвостохранилище и позволява нулево заустване на отпадъчни води.

По време на обществените обсъждания беше постигнат консенсус между клиента и заинтересованите страни за широк кръг от мерки. Много от неизявените поддръжници на проекта се изказаха публично в негова подкрепа. Не на последно място, Министерството на околната среда и водите даде положително становище за Доклада по ОВОС и БММ успя да продължи със следващите стъпки по проекта.